​

 

Карл Густав Юнг е швейцарски психиатър и психотерапевт, основател на аналитичната психология. Отначало ученик и последовател на Зигмунд Фройд, по-късно Юнг извежда науката за психотерапията в нова посока, като задълбочава разбирането за нейния произход, функции и динамика.

Юнгианската аналитична психотерапия е част от т. нар психодинамични психотерапии. Този вид психотерапия се фокусира върху несъзнаваните психични процеси и тяхната изява в поведението на хората. Цел на психодинамичните терапии е постигане на по-добро себеосъзнаване от страна на клиента и по-добро разбиране на това как минали събития влияят върху неговата актуална ситуация.

Психодинамичните подходи в психотерапията са най-старите в тази област и към тях принадлежат класическата психоанализа, юнгианската аналитична психология, Его-психологията и много други. Някои психотерапевти дори предпочитат да работят с повече от една парадигма и имат еклектичен подход. Макар да варират в някои отношения относно рабирането си за човешката психика и функциониране, всички терапевтични подходи си приличат по това, че се стремят да помогнат на хората в преодоляването на техни житейски трудности.

 

Основните понятия, върху които се гради аналитичната психология са психична енергия, съзнание, символ, комплекс, колективно несъзнавано, архетипове (Персона, Аз, Сянка, Анима и Анимус, Мъдрия стар мъж, Великата майка и Цялостната личност и т.н.). Особено място в аналитичната психология се отделя на процеса, движещ се към цялостността на психиката, т.н. процес на индивидуация. Този процес може да бъде спонтанен или насочван и улесняван в психотерапевтична рамка. Юнг пише много и за синтезиращия и обяснителен подход в психотерапията, като го противопоставя на редуктивния подход на Фройд.

 

Аналитичната психология работи като подход не само към психиката, но и към културните явления и работи с различни форми на несъзнаван материал като митове, приказки, изобразително изкуство и много други.

 

 

Юнг днес:

 

Екстраверти, интроверти

 

Много от понятията на психологията, които днес имат широка известност, са въведени именно от Карл Густав Юнг. Кой от нас не е чувал за екстраверти и интроверти? Днес всеки може да се опише като екстра- или интроверт, като именно Юнг е този, който въвежда идеята за психологическите типове според тяхното отношение към света и обектите в него.

Освен екстра и интровертна психична нагласа, Юнг говори и за усещане, интуиция, мислене и емоции, които детерминират нашата основна психична нагласа към света и събитията в него.

 

 

Колективно несъзнавано - или какво се крие "под айсберга"?

 

Фройд полага основите на психотерапията като работа с несъзнаваната част от психиката на хората. Но когато той говори за несъзнавано, визира предимно личното несъзнавано: т.е. детските спомени, фантазиите и потиснатите мисли, желания и емоции. За разлика от него Юнг вижда в несъзнаваното много по-дълбоки пластове, които съдържат общи за цяла една култура и дори за цялото човечество образи. Той ги нарича архетипи и разсъждава над техния произход и как появата им в например спонтанните фантазии или сънища на хората имат връзка с тяхното душевно състояние.

Ако използваме алегорията, че човешката психика е като айсберг, чийто връх над водата отразява съзнателната част, а под водата се крие несъзнаваният пласт на нашата психика (личното несъзнавано) - то колективното несъзнавано е като целия океан, който обгръща айсберга.

 

Психотерапевтът като активен участник в процеса на консултиране

 

Добре познаваме идеите на класическата психоанализа за едно неактивно участие в процеса на терапевтичната сесия, в което психотерапевтът обикновени седи и слуша клиента си, без да му показва своите реакции или емоции. Като главна цел на терапията се извежда преодоляването на психичните съпротиви и един вид "лекуване" на клиента.

 

Юнгианската аналитична психология и психотерапия предлагат един комплексен подход към човешките преживявания. Тя разглежда психичните трудности като имащи смисъл за човека и носещи определено значение по пътя на индивидуацията на всеки човек.

Затова и акцентът на юнгианската работа е да се търсят възможностите за личностов растеж, за креативност и изява на личността.